Когато брулне есенният вятър
по твоята среднощна самота,
довее стихове като в театър,
които да заместват любовта,

усещаш празнотата на словата,
по пистата на земния живот,
читателят разбира самотата
и липсата ти на домашен брод.

И колкото да мъчиш да изглеждаш
в игра на влюбен, в маска на герой,
във думите илюзия навежда
идеята, че имаш - нямаш свой!

2 септември 2017г., София
Росица   КОПУКОВА

Много задълбочено вникваш в същността на нещата, Роси.
А с този похват:

"идеята, че имаш - нямаш свой!"

си направо върхът!

Много силно! Поздравления! :))

да сте жива и здрава.


.