Аз търся своя миг на красотата,
заложен просто някъде край мен,
нов ден сега отваря ми вратата,
с нови предизвикателства дарен.

Мигът е разнороден, но присъстващ -
в природа и в човек, във светлина,
в разкритата илюзия насъщна
или в усещане, че съм жена.

Аз нямам недоволства от живота
и низшият съвсем не ми е враг,
защото всеки има земна квота
и всеки има неизменен праг.

А прага да преминеш не е трудно.
По- трудно е с криле да полетиш.
Но затова, че се придвижваш мудно
единствено съдбата ще виниш.

Благодаря на Бога за възхода,
за шанса да откривам красота.
Такава си е моята природа.
И в другия живот да е така!

3 септември 2017г., София
Росица  КОПУКОВА

Много хубаво си го написала, имаш талант!

Бъди щастлива!