Аз виждам грозотата на деня,
редовно виждам хорските проблеми,
но се старая да не търся от това
в поезията неприятни теми.

Аз виждам грозотата на деня,
не само виждам, водя битки с нея,
при мен животът не е суетня,
не съм се спряла знамето да вея.

Ала поезията ми е красота,
обичам я такава, като пиша,
защото Бог дарил е за това
поезията - в светлина  да диша,

да бъде най - прекрасния пейзаж,
който блести и заличава злото,
макар понякога да е мираж...
Но е поезия! И със перото

светът  да става - нека - по - щастлив
в палитрата от теми и проблеми,
животът не е интересен сив
не го  живея в мида и в безвремие.

Аз съм борец и смелите жени
за справедливостта ме вдъхновяват,
ала поезията -  да звъни
като една възкръсваща ... камбана!

5 септември 2017г., София
Росица  КОПУКОВА