В света на вековечните неща
обичам стиховете да пилея,
подобно бисери от небеса,
дошли като подарък с ветровея.

Кой с друго ще те помни един ден,
освен с изкуството през вековете?
Талантите на вечността са в плен,
а другите - са просто мимолетност.

Герои и творци са имена,
които светят, за да се научи
човечеството в нови времена
да бъде по- разумно и да случи

на по-духовни хора. И така
да го повеждат с красота нагоре.
Аз, мъничка прашинка във света,
оставям стиховете да говорят.


10 септември 2017г., София
Росица  КОПУКОВА

казани по изящен и въздействащ начин!

"обичам стиховете да пилея,
подобно бисери от небеса,
дошли като подарък с ветровея."

Тези 3 поетични реда събрали ударна сила от "ветровея", убеден съм, винаги ще ми въздействат. Същото се отнася и и за неповторимия финал:

"Аз, мъничка прашинка във света,
оставям стиховете да говорят."

Поздравление, Роси!

Много ми хареса.
Точно, мънички прашинки сме под Небето...и това, което си заслужава да дадем на света, е красотата и добротата ...
Поздрави!

да не се самозабравяме никога!