Дали, учителю, пристигаш с тръпка
и с обич към децата мили днес,
защото, много малко, като кръпка,
достига в обществото блага вест,

заплатата ти щели да покачват,
останалото ще е идеал
и ти ще трябва като първолаче
да се научиш да живееш цял,

да плащаш  европейските си сметки
със тези много български пари,
държавата изнесоха отрепки,
изнесоха и нашите мечти,

че можем да живеем като хора.
Аз настоящите за нищо не виня,
защото те неистово се борят
на "миналото светло" със греха!

Дано поне обичат те децата,
защото обичта е Божи дар
и много радост, скрита във цветята,
да има пред просветния олтар.

15 септември 2017г., София
РОСИЦА  КОПУКОВА

Но какво да правят горките, когато ги задължават да учат децата по измислени учебници, написани по нареждане Отгоре и Отвън. И въпреки това се учудвам, че все още има твърде много оцелели от системата достойни учители. Това показва колко здрава е била ядката отвътре. Може би тези хора забавят донякъде страшния разпад на нацията. А ти си написала чудесно стихотворение, Роси. С общонационално значение!

Днес е първият учебен ден. До мен има голямо училище,в чийто двор са се събрали много деца.Аз вече от една година не съм повече в сферата на образованието,почивам си и си търся мястото в живота като пенсионерка,дори ми беше писнало от даскалуване и си лежах мързеливо сутринта в леглото ,но изведъж - о, чудо!Гръмнаха високоговорителите и се чу Химна на България!Някаква сила ме вдигна от леглото и застанах права, мирно и с приведена глава. Бях учител ветеран,тази музика,с която започвах всяка година силно ме развълнува и в очите ми се появиха сълзи.Изправих с от уважение към своите колеги,които продължават да се борят с упоритата българска простотия и да носят светлина на този народ,изправих се и заради България,исках да посрещна Химна изправена и корава,силна и непоколебима и така ще ставам всяка година на този ден,докато мога да стана от това легло.

особено двойкаджиите с лошите си училищни спомени:)