И аз не зная как ми стигна време
да се разходя с теб по планината,
пътеката, която ме поема,
държейки те безспирно за ръката,

отведе ме до синята тинтява,
до синьото небе и сини чувства,
до вечността, до горската дъбрава
и до писалката на моето изкуство!

И повече за нас дали е нужно
щастливи да останем на земята!
Защо отдавна думичката " дружно "
забравихме? Позната - непозната...

9 октомври 2005 година
София

Росица КОПУКОВА

200 кила контеса ми дошла на лични под формата на анонимен графичен драскател. Ама мога ли да объркам аз нейния почерк?! НИКОГА!
А която си няма мъж, й личи! Валерко не го броя, той е преходен въртолет!

но едва ли ще забравим това чудесно стихотворение, свързващо "писалката на изкуството" с невероятното описание на планиндките красоти:

"И аз не зная как ми стигна време да се разходя с теб по планината,
пътеката, която ме поема, държейки те безспирно за ръката,
отведе ме до синята тинтява, до синьото небе и сини чувства,
до вечността, до горската дъбрава и до писалката на моето изкуство!"

Поздравление, Роси!

Все го увърта и ми бяга по тъча. И защо?... Кажи ми, да ти кажа.