Светът навсякъде е слънце и любов,
звезди и вятър, и природно чудо,
защо избира път - все да е нов,
и тръгва някъде, че и залудо?

Дано намери щастие и там,
където в своя ден се е запътил,
дано отвори дом, намери храм,
прашинка малка, шепа обич скътал.

Накрая да поеме за назад,
където спомени зоват обратно,
защото в този разнороден свят
Родина на " завръщане" е кратно!

14 октомври 2017г., София
Росица  КОПУКОВА

С диалектично звучене в най-добрия смисъл на думата диалектично. Светът избързва напред, понякога "залудо" по неведомата божия промисъл, а после се завръща махаловидно назад, сякаш воден от носталгията по някаква скрита родина. И това прекрасно обобщение, което правиш на финала е върхът:

"Родина на " завръщане" е кратно!"

Продължавай да ни радваш с възвишените си стихове и нека неделята ти е прекрасна!

Не един наш пророк е казал, че мнозина българи ще се завърнат, а онези, които няма да могат след 2028 година, доста ще попатят, меко казано. Лично аз съм на мнение, че от Родината по- добро няма, но всеки има право на избор! Въпреки всичсо, носталгията тегли.

Където и да иде човек, дори до съседния блог, носи проблемите си:)
Личи му по палеца:))

така е. Да си жива и здрава.

Хубаво.