Постинг
20.10.2017 23:13 -
АЗ СПИРАМ ДО РЪБА НА СПОМЕНА....
Аз спирам до ръба на спомена,
за да си спомня хубавото с теб,
когато бил си Аполон и Феб,
не, няма от тъгата да отроня,
а ще опитам пак да сътворя
пътека от звезди и от слънца,
сияеха и нашите лица,
не, няма в спомена да изгоря...
Ще се опитам да направя бъднина
и да я задържа във две ръце
за твоето и моето сърце...
И нека бъде само светлина!
20 октомври 2004 година, София
Росица КОПУКОВА
за да си спомня хубавото с теб,
когато бил си Аполон и Феб,
не, няма от тъгата да отроня,
а ще опитам пак да сътворя
пътека от звезди и от слънца,
сияеха и нашите лица,
не, няма в спомена да изгоря...
Ще се опитам да направя бъднина
и да я задържа във две ръце
за твоето и моето сърце...
И нека бъде само светлина!
20 октомври 2004 година, София
Росица КОПУКОВА
Търсене