Един прекрасен ден от есента
си тръгна тази привечер смирено,
увлечени във битови неща,
забравяме защо сме тук родени,

за хубавото в нашия живот,
което имаме, дарено щедро,
духовен сме наистина народ,
небето ни е чисто и е ведро,

и, вместо да потърсим в утринта,
на делника най- смисленото зрънце,
забиваме в дребнавите неща,
пропуснали как есенното слънце

над нас изпраща сетните лъчи
с идеята последно да ни стопли,
а в нас все нещо стъмва   и горчи,
и рие в плетеница от подробности!

1 ноември 2017г., София
Росица   КОПУКОВА

Имаш голяма дарба да твориш такава поезия, Роси! Настина забравяме за какво сме родени на този свят, залутани в напълно пренебрежими дребнавости, обсебили ни дотолкова, че животът изтича незабелязан и неоползотворен. Но едно е да си разказваме тези неща прозаично, а съвсем друго да ги облечем в духовно извисени стихове, което ти си направила. Поздравявам те!

С удоволствие го препрочетох и пак и пак...
Поздравление, Роси! Успех на новите ти книги!
Криси