Има хора, на които
винаги им е добре.
По пътеката извита
ангел мил до тях снове.

И под негова закрила
те вървят по своя път,
буря и да се извива
пази ги спокоен кът.

Даже и по върховете
върви им като по вода,
тях сега не ги мислете,
смлени в своята съдба -

на кармично ощетени,
със заслужени беди.
Има хора, преродени
тука за щастливи дни.

Мен дали сред тях ме има -
нека Бог да претвори.
Каквото от небето взимам,
душата ми благодари!

3 ноември 2017г., София
Росица  КОПУКОВА

Но не само то ги прави ценни, а и поетичният начин, по който е поднесена тази мъдрост. Едни имат предопределение да извървят Път, означаващ много не само за тях, но и за другите. Те носят добруването на Майката-Земя. Тях самият Път ги пази. Или както казват даосите: "Пътят сам пази себе си!" Всъщност те наистина са родените за щастие, защото животът им е осмислен от Божията промисъл. Поздравявам те за великолепния стих!

Твоите коментари са като Божия промисъл!

Нека всички, които имат нещо против теб, да проумеят какъв поетичен талант носиш
и да престанат с недостойните си конфронтации. От това и те самите ще спечелят. От твоето коментарно поле ги призовавам към разум и благородство.

А дано, ама надали?! Отдавна не обръщам внимание и вървя напред. Има една английска поговорка: "Когато някой несправедливо ти затвори врата, Бог ти отваря прозорец! " Съотнасям я и за теб, защото си мъдрец в дарованието, а това е божествена комбинация.