Сега да угасим свещта и да приседнем на перваза,
и нека щърбав месец плава след облаците-бегълци…
Това е в други времена, но спомням си, че ти ми каза:
Нощта не спи, нощта е пълна с последни есенни щурци!

Последни есенни щурци – непоправими трубадури,
подели свойта старомодна мелодия от сън и мрак!
Една невидима пила изтрива тънките контури
на онова, което беше и няма да се върне пак.

Сега над черните бразди златиста паяжина скита,
овчарите завръщат само забравен в синорите звън,
тютюнът в пазвите е сух, жарта в огнището – разрита,
и зърното – до друго зърно – сънува благ сеитбен сън.

Последни есенни щурци – не им разбирам от езика,
но как сиротно отзвучава, с какви догадки ме диви!
И вече знам, че някой ден един от тях ще ме повика
в невидимата си държава под сухи листи и треви.

И аз ще тръгна като сляп: в преливането на боите
кафяв – от есенната шума, и от здрачаването – син…
Ако си спомните за мен, спокойно може да броите
човеците – с един по-малко, щурците – повече с един!

Розиела,,красиво стихотворение,но мо напомня,за мои стари приятели на една маса на главната улица ,с които си пиех всекидневно кафето и всичките ме очакваха да дойда след работа да побъбрим и да се посмеем,няма ги,всичките до един измряха...и дядовците,коити подсвиркваха от скамейките,когато минавах...празни са скамейките,що така рано умират тези мъже...ужас!тъжно е без тях...

Такава плътност и пълнокръвност на поетичния изказ не съм срещал другаде, освен в неговата поезия. Високо майсторство присъства несъмнено в тази творба. Всичко е на суперниво, а последните два куплета ме докараха до екстаз. Финалният ред е без преувеличение гениална находка! Поздравявам те за това поетично постижение!

гениалното стихотворение е на Иван Николов, лека му пръст. Не всички гении в България можем да знаем, но той е един от тях.

Валерко Станков ми е гневен, че не го признавам за гений! Ами не е!