Имената на Светозар Казанджиев от Смолян и Банко Банков от София няма да ги намерите по блогове, сайтове и фейса,но книгите им карат душата да гори, гърлото да се задавя да не заплаче и ръцете едва да придържат книгата от вълнение. И двамата, всеки в своето амплоа, теми, личен творчески почерк, са невероятни разказвачи в нашето съвремие, с много стойностни книги зад гърба си и мълчалив престиж, заключен в писателските страници.
    Съвсем наскоро присъствах в залата на Тракийското дружество в София на представянето на книгата с истории за разказване, както сам споделя авторът Светозар Казанджиев, озаглавена "Милост". Здравка Евтимова, друга наша прекрасна белетристка, направи изключително разтърсващо....не бих казала анализиране, изповядване ще кажа, на книгата. Взимайки я за прочит, се уверих , че е права. Светозар Казанджиев издига Родопа и родопчани на пиедестала на своето духовно поле и България пред света, за жалост с истории, които те карат да потрепериш, а не толкова да се гордееш, че живееш в това време.Защото животът винаги има две страни, а Казанджиев е хванал правилната посока на обикновения човек, на самотния, на изоставения, на семейно неразбрания, а такава посока прави белетристиката стойностна и национално значима.
    Над прекрасното за прочитане творение са и разказите на Банко Банков " Нагоре по надолнището", втори том след първия, също изключително добър "Поданици на отминало време". Но всъщност това са самостоятелни книги, пълни с блестящи разкази не само от близкото минало и настоящето,но и почерпани от историята ни, че веднага ставах Банковед , малко е да се похваля, че съм го представяла по БНР и пак ще го представя / както и Казанджиев/, ще прочета откъси с артистичен тембър, обаче вече това звание го е грабнала уникалната Елена Алекова, а какво мога аз да добавя по- добре от нея, особено след като чух изумителния анализ и то в кратце, на последната му книга в читалище "Петър Берон" и разбрах, че тя така разкоствала в научни прозрения и осмисляне всичките му книги.
   От Банко Банков научих, че и българите са бягали при падането на Търновското царство и нахлуването на османската сган в различни посоки на света. Да не съдим строго бежанците, не е лесно да се живее сред кръв и сеч, по- лесно е да се полудее.
   Нямам думи за сравнение с нещо на тези книги от двамата писатели, Банков май не е член на СБП, Казанджиев е, освен на преклонение пред небесния талант, който Бог е изсипал щедро над двамата творци, на моралното им и честно присъствие в нашата литература. Светозар Казанджиев го познавам от други негови книги, които също съм чела, за първи път го видях, защото дойде в София.
  Банко Банков ще издава и трети том, за Казанджиев не зная дали му предстои нова книга, но с всичко написано и до този момент те са запечатали имената си в съкровищницата на съвременната българска белетристика, където не са много хората, които ще се родеят с бъдещето и ще оцелеят в  годините напред.


Росица   КОПУКОВА

Те, за разлика от бездарните ни поети, са в крак с времето, книгите им се превеждат на световни езици; мнозина получават най- високите международни награди.

А разни провинциални поетчета пикаят на шумка и мислят, че бият барабан...

Ти имаш усет и око за стойностното. И си обективна.

"Бранко Бранков ще издава и трети том, за Казанджиев не зная дали му предстои нова книга, но с всичко написано и до този момент те са запечатали имената си в съкровищницата на съвременната българска белетристика, където не са много хората, които ще се родеят с бъдещето и ще оцелеят в годините напред."

Много убедително представяне на двамата талантливи белетристи.
Вярвам ти, Роси, и благодаря.

културно момиче. Радвам се за доверието към мен.

съвременна белетристика е на световно ниво. Комай в целия свят няма вече такива талантливи прозаици като нашите.

А поезията ни наистина куца- доста примитивна, елементарна и ретроградна е тя. И е повлияна предимно от руската поезия на миналия век.

Апостоле, за споделеното мнение. Що се отнася до поезията, ти много не я четеш, освен хумор и сатира, така че не знам на какво се базира твоята преценка, друже.