Котва съм сред бурното море,
SOS - спасителната мисия,
там, където няма брегове
и не можеш за добро да се орисаш.

И родителите ми така
все помагаха, помагаха пожизнено,
сякаш ни е родова черта
да живеем повече от смислено.

Бог отключи шансове за нас,
да не се учудват свръхпрепатили -
не помогнеш ли на друг във труден час,
няма жал Вселената, приятелю.

Има равновесие в това
хора ли сме и доколко го показваме.
Да съм котва аз не се боя,
плаша се от свише наказание.

25 ноември 2017г., София
Росица   КОПУКОВА

"Котва съм сред бурното море"!

Но Бог има своите избраници и има доверието да се осланя именно на тях, защото е проверил лоялността им.

"Да съм котва аз не се боя,
плаша се от свише наказание." -

Тук вече важи с пълна сила:

"Неведоми са пътищата Господни."

Защото не знаем наистина какво ще ни дойде свише /"А за онзи ден и час знае само моят Отец."/ Често пъти сме преносители на чужди грехове на предци, починали още преди да сме се родили. И може да се случи така, че падежа за наказание на тези грехове да е точно в наше време.

Много хубав и смислен стих, Роси. Поздравление!

доколкото зная, в родовете ни няма кармично обременени, има убит от комунистите, затова в този живот сме оцелели с труд и достойнство. Иначе е страшно да изплащаш карма за злодеяния до 9 - то коляно и това не е просто израз, това е библейска истина. Благодаря ти за споделеното мнение, таланте.

заселиш във Варна. Там ще си в чудесна компания!

макар да имам хубави спомени и добри приятели. Да взема да го разкотвя един човечец, лошо ще му се пише още повече, ако към наблизо.