Под снежната прегръдка на деня
една любов минава мълчаливо,
затоплила с очите си света
и приковала с трепет всичко живо.

Красива е и ценна младостта,
когато не живее без емоция.
Снегът вали, но днес минава тя
и освежава цялата ни столица.

Да оцелее в другия сезон
и по- натам, това й пожелавам.
Върви, любов, със времето в синхрон
и нежност, много нежност разпилявай.

27  ноември 2017г., София

Росица   КОПУКОВА

отдавна не бях чел. Както е прието да се казва - "Естествено като усмивката на младенец." Светлина и мъдрост блика от поетичните ти текстове, Роси. Те възвисяват душата. Съпоставям ги с текстовете на някои модерни поетеси, които звучат префърцунено и превзето, нещо което истинската поезия никога не търпи.
Пиши все така, за да радваш истинските ценители на поезията!

П.П. Не се съмнявам ни най-малко, че при подобен подбор на стиховете в новата ти книга, нейният голям успех е гарантиран.

ти имаш изключително приятелското свойство като четеш поезията на друг стойностен поет, в момента да не се замисляш за собствения си талант, толкова искрено блестят словата ти в текст. Не всеки е способен на това. Аз обаче никога не го забравям твоя - ни преди, ни сега, ни в бъдеще. Благодаря ти.

На фона на първите снегове тази любов, която минава през града и освежава с дъха си всичко, пленява с чистота и святост.
Това е внушението, Роси!
Харесах много!

нека има красива любов за младите.

Ще се старая да не те разочаровам.