С душа от райска  планета,
с живот по тази Земя,
преминава поета
дискомфортно света.

Той не се приземява
в обичайния бит,
дискомфортно му става,
стиховете са щит.

Обичта не поема
озлобялата твар,
пише светли поеми
и самият е жар.

Но така и не може
тук да се съвмести
и над земното ложе
си рисува мечти.

По - красиво желае
да живее, но не.
Ако не оцелее,
няма кой да го спре.

Трябва доза реалност,
та дори над тъга
да запази във цялост
свойта друга душа!

9 януари 2018г., София
Росица КОПУКОВА

Всичките ми приятели поети пият юнашки,
радват се на живота и ценят всичко красиво,
не случайно си дружат със скулптури и художници...

Днес имах труден разговор с една прекрасна поетеса, на която животът винаги не е бил лесен, но сега доста е натежал...