Дори на гроба да се приютиш,
душите там не са, те са далече,
ще слязат малко, да ги уважиш
със свещ и цвете, и със шепа нежност.

Да подадеш на някого храна
дори изобщо да не го познаваш,
Вселената е вечна светлина
и не е лошо там да пребивават.

Но тука ни е мъчно за души,
които сме обичали премного.
Как ще се видим, Господ ще реши,
навярно пак във радост и тревога.

Сега да ги помолим за това-
отгоре пак да ни напътстват и помагат
с най- чистата молитва и слова,
които на доброто да прилягат.

9 февруари 2018г., София,
Срещу Задушница на 10 февруари,
Росица КОПУКОВА

имах органическа потребност от този твой великолепен стих, Роси! Толкова светлина и надежда струи от него, че е дар, както за живите изгубили своите близки, така и за покойниците, които имат нужда да ги съзрат. Много пъти съм се питал, защо съществува този, иначе езически, обичай - паленето на свещи. Иисус не ни учи на това. Може би палейки свещи правим зрими за душите на мъртвите много неща тук - на земята, които са им скъпи и оттатък. Едва ли те ще се нахранят от раздавките, а по-скоро от миризмата, защото са само ефирна материя.

Поздравявам те за тази поредна силна творба и ти благодаря, че стопли сърцето и душата ми, вкочанени от смъртта на най-близките ми същества.

в книги съм чела, че те очакват от нас свещ, цвете и храна, че не сме ги забравили. Всеки, който подава оттук се приема отгоре и се разпределя между душите, които общуват по друг начин оттук. Паленето на свещи си го търсят и искат, може и насън да ти се явят и да ти кажат, че им е тъмно. А цветята са уважение. Казват ни се някои неща, но далеч не знаем всичко. Силвия Браун прекрасно разказва за тези неща, контактувайки с хубава жена Франсис отвъд, която се намира в прекрасната възраст за отвъдните души, а именно 33 години по нашето земно време.

хубава поетична подавка!

Спомних си как Гьоте отчаяно е изрекъл на смъртния си одър: "Светлина - повече светлина!" /а един виц твърди, че Бетховен му отговорил: Нищо не чувам!/.

Младене, за споделеното мнение.

когото трябва, пък един комат и малко сланинка все ще се намери отнякъде. Важно е прокълнатата поезия да се лее, а за нея и нужно твърдо гориво.