Там горе, във планинската гора, събрала в пазви витошките тайни, живее добротата на света, живеят и приятелства незнайни. Там горе идват хора от града, оставили проблемите си в къщи, с най - хубава усмивка на уста и никой срещу тебе се не мръщи, със песни и със билки във ръка щастливо преоткриват красотата, събрала се в най- простите неща, които Бог дарил е на Земята. 20 март 2018г., София Росица КОПУКОВА

но всъщност божествени неща и потъваме в блатото на излишното и отровното. Добре е, че си написала това чудесно стихотворение, Роси, за да ни припомниш тази истина. Поздравявам те!

от сърце.