Аз няма да те нарека със име, защото ти си моята звезда и в този свят към други съм ревнива, когато ти раздаваш красота. Но искам да не правя лични драми, животът не е за един човек, отдавна вече тихо ти е казано- ще бъдем заедно и в следващ век, и в следващо прераждане, в което по - съвършени двамата ще сме, кармично ясно предопределени, ще се намерим и под другото небе. Сега си мой. И няма да скучаеш нито за миг във днешния живот, та аз съм пъстра, ти добре го знаеш, непредвидим е сетният ми ход! 5 май 2018г., София Росица КОПУКОВА

Аз няма да те нарека със име, защото ти си моята звезда
и в този свят към други съм ревнива, когато ти раздаваш красота.
Но искам да не правя лични драми, животът не е за един човек,
отдавна вече тихо ти е казано- ще бъдем заедно и в следващ век,
и в следващо прераждане, в което по - съвършени двамата ще сме,
кармично ясно предопределени, ще се намерим и под другото небе.
Сега си мой. И няма да скучаеш нито за миг във днешния живот,
та аз съм пъстра, ти добре го знаеш, непредвидим е сетният ми ход!

5 май 2018г., София
Росица КОПУКОВА

Още по на два стиха го дробя, но и така става.

Поздравявам те, Роси!

за отзива. Сърдечно.