В света на най- красивите творби, където Бог изкуството изпраща, сами умират хорицата зли, които просто дарбата не хваща. Но неизменно случва се така, че стойността накрая побеждава и там, където има светлина и мъдрост, дето Господ ни дарява, не може нищо да се заличи, дори и Слънцето петна си има, но златото е злато, и личи, петното си остава все безименно. Рисунъкът на нашия живот е пъстър и не винаги понятен, където красотата е на ход и влиза в сетивата ни стократно, расте и болката на Завистта, тя винаги е плитка примадона, тя винаги е гьол, а не река, само реката бъдещето гони! 8 май 2018г., София Росица КОПУКОВА В подготовка за следващата поетична книга

Силно впечатлен съм. Бог да те дарява с вдъхновение за още такива творби!