Пътуват заедно със мен обикновени хора, един прекасен, слънчев ден, поели са нагоре, със раница и одеялце, усмихнати, без грим, по Витоша се търсят място, под небосвода син. Със билки после се завръщат, със спомени за век, най- простото е съвършено, в човечния човек! А аз до вилата си слизам, ала в неделя пак се разпознаваме отблизо, подаваме си знак. Във естеството на нещата се крие красота, и във копнежа към гората, щастливата гора. Приятни хора, равновесни, в душевния баланс, пътуват с раници и песни и нямат дисонанс! 26 юли 2018г., София - Симеоново- София Росица КОПУКОВА

Пътуват заедно със мен
обикновени хора,
един прекасен, слънчев ден,
поели са нагоре,

със раница и одеялце,
усмихнати, без грим,
по Витоша се търсят място,
под небосвода син.

Със билки после се завръщат,
със спомени за век,
най- простото е съвършено,
в човечния човек!

А аз до вилата си слизам,
ала в неделя пак
се разпознаваме отблизо,
подаваме си знак.

Във естеството на нещата
се крие красота,
и във копнежа към гората,
щастливата гора.

Приятни хора, равновесни,
в душевния баланс,
пътуват с раници и песни
и нямат дисонанс!

26 юли 2018г., София - Симеоново- София
Росица КОПУКОВА

Тяхното айларипи и песните им остават незабравими. Тази година не е година на билките. Твърде много дъждове се ляха. Дано пък е година на поезията. От сърце ти го пожелавам!

"най- простото е съвършено,
в човечния човек!"

Много мъдрост има в стиха ти, Роси...
И обич към хармонично сътворените.