Лято, аз и любовта, спрели в двора на мечтите, губи ми се възрастта в лоното на светлините. Времето е спряло тук под билото на планината, идва полъхът от юг, полъхът на красотата. Двамата със теб стоим, а край нас е просто лято, и като искри блестим, отлетели от земята. 24 август 2018г., под планината Росица КОПУКОВА

Лято, аз и любовта,
спрели в двора на мечтите,
губи ми се възрастта
в лоното на светлините.

Времето е спряло тук
под билото на планината,
идва полъхът от юг,
полъхът на красотата.

Двамата със теб стоим,
а край нас е просто лято,
и като искри блестим,
отлетели от земята.


24 август 2018г., под планината
Росица КОПУКОВА

Затова и писането ти звучи автентично и прочувствено.
Така се ражда поезията. Истинската!