Постинг
28.08.2018 20:41 -
Е С Е Н Н О...
Автор: rosiela
Категория: Изкуство
Прочетен: 1315 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 28.08.2018 20:41
Прочетен: 1315 Коментари: 5 Гласове:
1
Последна промяна: 28.08.2018 20:41
Не идва с хубав спомен есента-
в септември месец си отиде мама
и вече седемнадесет лета
не мога да повярвам, че я няма.
Смъртта е друга форма на живот
и тя ми се обади там, от Рая,
че някъде работела за Бог
и да не се тревожа, да го зная.
Да, зная го. Ала я няма тук
със своите следи от красотата
във всяка стъпка, образ или звук,
които пресъздава тя оттатък.
Обаче споменът не спира да боли
от прекалено хубаво и ярко.
Целувка ти изпращам и дали
с една година ще боли по- малко?!
Ще ида пак на земния ти гроб,
цветята да полея, да почистя.
Ела дотам. Дано те пусне Бог.
Да ме погалиш някъде наблизо.
28 август 2018г., София
Росица КОПУКОВА
ИСТИНСКИТЕ ГРАНИЦИ НА СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГА...
Размисли за националния празник на Бълга...
Енергетиката на древния град в картината...
Размисли за националния празник на Бълга...
Енергетиката на древния град в картината...
Не идва с хубав спомен есента-
в септември месец си отиде мама
и вече седемнадесет лета
не мога да повярвам, че я няма.
Смъртта е друга форма на живот
и тя ми се обади там, от Рая,
че някъде работела за Бог
и да не се тревожа, да го зная.
Да, зная го. Ала я няма тук
със своите следи от красотата
във всяка стъпка, образ или звук,
които пресъздава тя оттатък.
Обаче споменът не спира да боли
от прекалено хубаво и ярко.
Целувка ти изпращам и дали
с една година ще боли по- малко?!
Ще ида пак на земния ти гроб,
цветята да полея, да почистя.
Ела дотам. Дано те пусне Бог.
Да ме погалиш някъде наблизо.
28 август 2018г., София
Росица КОПУКОВА
цитирайв септември месец си отиде мама
и вече седемнадесет лета
не мога да повярвам, че я няма.
Смъртта е друга форма на живот
и тя ми се обади там, от Рая,
че някъде работела за Бог
и да не се тревожа, да го зная.
Да, зная го. Ала я няма тук
със своите следи от красотата
във всяка стъпка, образ или звук,
които пресъздава тя оттатък.
Обаче споменът не спира да боли
от прекалено хубаво и ярко.
Целувка ти изпращам и дали
с една година ще боли по- малко?!
Ще ида пак на земния ти гроб,
цветята да полея, да почистя.
Ела дотам. Дано те пусне Бог.
Да ме погалиш някъде наблизо.
28 август 2018г., София
Росица КОПУКОВА
Споделям мъката ти, Роси!
Поклон пред паметта на милата ти майчица!
Светлина по пътя й Оттатък!
цитирайПоклон пред паметта на милата ти майчица!
Светлина по пътя й Оттатък!
3.
missana -
Много силно стихотворение за майката си написала, Роси! Поздравявам те!
28.08.2018 22:03
28.08.2018 22:03
Личи си как е дошло отвътре - вулканично и свято. И е застинало върху листа. Всеки куплет е достоен за следващия, а финалът ми взе дъха. Това е поезия. Чистокръвна! Дано майка ти има достъп до тази твоя творба.
цитирайБОГ ДА ПОМАГА.....
цитирайМного ми липсва. Все едно си е отишла вчера.
цитирайТърсене