В света на нереалните неща
навярно има някаква реалност
по-хубава от тази, по- добра,
в която караме си тривиално.

Навярно тя е спомен от небе,
когато сме били до Бога близо,
" утопия" я казваме, но не,
тя е частица от небесна риза,

тя спомен е, че горе е било
по- приказно от земните ни страсти.
Реалността ни тук е колело,
в което Дявола е със участие.

Ако реалното е куп злини,
не го желая, нека да го няма.
Да си откъснем шепа висини
и нека на Земята да е рая.

1 януари 2019 г., София
Росица КОПУКОВА

Ето това е поезията, която е абсолютно недостъпна за чучелата, Роси и буди черна завист в тях. Поздравявам те, че непрестанно даваш живи доказателства, че умееш да я пишеш. В библията е казано: "по плодовете ще ги познаете".

"тя спомен е, че горе е било по-приказно от земните ни страсти.
Реалността ни тук е колело, в което Дявола е със участие.
Ако реалното е куп злини, не го желая, нека да го няма.
Да си откъснем шепа висини и нека на Земята да е рая."

За мен от тези редове вее вечност!

Честита нова година, Роси! Да ти носи здраве, любов и все такива творчески върхове!

Замисляш с философския си поглед и с мъдрите си прозрения, Роси.
Бъди все така творчески вдъхновена през новата година и занапред!
Честита и благословена да е!

Да ти издадат събраните съчинения в Занзибар. Кеф, майка му стара!

нямам против.