Не плача, не тъжа, не хлипам,
живея мирно със света,
вървя напред, но без да тичам,
организирано вървя.

Зает е делникът по график,
за творчеството има път.
Небето движи моя трафик
и безпроблемен е денят.

Безделниците не разбирам.
Ни мене те, ни аз пък тях.
За всичко време си намирам.
Добре живея и живях.

Обаче, нямам ли програма,
/ не ставам никак за лентяй/,
не съм в комфорт. Беда голяма!
И Бог отдавна си ме знай.

Задача. После втора, трета,
наистина ми е добре.
Не като улични " павета",
които нямат битие!

2 януари 2019г., София
Росица КОПУКОВА

олелеле...
това бе ..жестоко ..хард!!
отде ги вадиш, бе роосс..

Не като улични " павета",
които нямат битие!

Усещам твоя вътрешен мир и се радвам за теб.
Доволна, сигурна, благодарна...
Браво!

И аз съм като котките - с 9 живота. И по гръб не падам.

В Лос Анжелес твърдят, че корейците се различавали от други жълти по главите си, които приличали на павета...

Щом така казват, приемам го.

Написах цяло есе по темата. Но стихотворението ти е свидетелство за високата ти организираност, Роси. Чест ти прави, както творбата, така и изградените навици!

А аз ще добавя, има и астрално значение. Раждат се хора, за да станат хора и други, дето не стават за пред хора.

звучи много добре. Има тук старчоци, които приличат на червеникави павета. С чугунени тикви, които ни приемат, ни предават. Комуняги бе, комуняги...