Търкулва се късметчето в ръката,

очите го премерват с бърза мяра,
дали да литвам по стрелата на съдбата
с малко наивната си моя вяра?

И знам, че ако почна да мъдрувам,
ще изтече нехайно между пръстите.
Ловя мига. Сега. И ден денувам
да го превърна в приказно присъствие.

Пък,както дойде.Господ да решава.
Каквото ми хареса, си го взимам.
Нали късметът точно той го дава.
Навярно отзвук в моята молитва.

За всичко съм така. Съвсем за всичко.
Затуй не се оплаквам от живота.
Светкавичен, внезапен все наднича
късметът и не чака втора квота.

3 януари 2019г., София
Росица КОПУКОВА

Защото "късметът и не чака втора квота". Отлично си го казала, Роси. Поздравявам те! Дано да нямаш само този лош късмет някоя мърлява "поетеса" да ти открадне идеята и да я пусне във Фейса от свое име. А напоследък такива неща нерядко се случват.

произнасяха тази тяхна дума “кисмет“. Не може без късмет, без мъничко късмет.

Сега е модно да се крадат идеи от тъповеи. Прав си.Сторвано е вече.

Нали късметът точно той го дава.
Навярно отзвук в моята молитва.

Мъдро прозрение!