За да се завърнеш в моя свят,
трябва сам да си поискаш прошка,
дълг да върнеш, че не си богат
с опитите да измамиш Господ.

Той те прави крайно примирен,
а пък аз, като дете на Бога,
ще опитам,твоя дух сломен
да приема, да, но ако мога.

Отвори очите за добро
и сърцето за любов, но друга,
порасни до светлото ниво.
Знам, че имам затова заслуга.

За да се завърнеш в моя свят,
захвърли пороците във коша
и реши - ще ставаш ли богат
с хубавото, дето скрито носиш,

но е някъде накриво, там,
дето недостатъчно се вижда.
Не забравяй, любовта е храм
и с молитва в него се приижда.


12 януари 2019г., София
Росица  КОПУКОВА

За мен - това си е божие откровение.

"и реши - ще ставаш ли богат
с хубавото, дето скрито носиш"

"Не забравяй, любовта е храм
и с молитва в него се приижда."

Превъзходни редове - кулминация на написаното. Ето - това чучелата никога няма да постигнат. Защото нямат душа, за да напишат нещо подобно.

Като за тяхно ниво, ще напишем пак нещо свежо, като за китара, бира, кей и още нещо...Гледам, честичко изпадат в криза от моя червен палец - Чучела, баби Яги, Фавнета и барабани ала Пиеро - тупан , но не мога да призная плитчините с пясък за дълбока вода и се чудят защо. Ами рисунък има, мисъл няма, какво да правим сега?! И като няма, мине не мине, поокраде се от някой друг поет, та се вгради в куплет.

От плитчини дълбина не става, а само заблатясала /с течение на времето/ вода. Един интелигентен човек навремето ми каза:

"За да се развиваш е необходимо да има поне малко нещо навитичко."

правилно ти е казал!

няма обувки, а гащите му са съдрани. И непрани.

колко си наблюдателен!

вони до София, може и да я усещаш.