Остави я далече тъгата,
зад гърба си, на другия бряг,
с нея нямаш успех на земята,
тя е просто препъване, бяг.

Поплачи, пречисти се и... стига.
Има толкова много живот,
той е сякаш разтворена книга,
потърси своя вяра и брод.

Във нещата, заради които
си дошъл да живееш сега.
Той е сякаш разтворена книга
с тази много нелепа тъга.

Търсиш смисъла, него го няма,
ала само във твойте очи.
Ти твори, а вратата голяма
на Вселената ще проехти,

ще съзрат утре твойта значимост
други хора в нечакан момент
и това, че останал си личност,
ще е много съществен фрагмент

в битието на тези след тебе...
А пък ти, недопуснал дори
колко много си бил и потребен,
и обичан, човеко добри.

26 януари 2019г., София
Росица КОПУКОВА

имах нужда в този момент, Роси. И ги получих точно от твоето прекрасно стихотворение. Благодаря ти! Приех го като приятелски протегната ръка.

69, та съвсем да цъфнеш и да вържеш. Така ни съветва блоговата интелигенция. В свободен стих...

В Сатурновата дупка съм.

Ако се насвяткаш яко, тъгата съвсем ще отлети. За целта вземи 5 литра мерло, седни на някоя пейка в парка и къркай. Тази рецепта е изпробвана многократно от най- даровития, най- нежния, най- интелигентния български пует. Дето май и педеруга си пада. Поне за това намеква блогерът Рустам.

никак не съм изненадана за последното, но е новина.

Верлен и Рембо, които, знайно е, здравата са се маламетили. Обратни са били и това е доказан факт. Изглежда, че е решил да подражава докрай. Алкохол, разврат, педерастия...