Ако искаш да останеш на земята,

да повториш след живота два - три свята,
улови на птицата следата,
лъч задръж от слънцесветлината

и стори така - да не умира
корена на твойта тревна диря,
възвърни ухание на цвете
със дъха си стапяй ледовете.

Ако дръзнеш да поемеш пряко сила,
ти навярно бъдещето би надвила,
но внимавай, че остава риска
да те стигне някой, без да иска,

който носи вътре във сърцето
дарба да живее под небето,
да се врича в земните устои
и да следва птичите завои.

1985г., София
Росица КОПУКОВА

я наричаш , Роси - по "тревна диря". И все пак си струва риска да следваме птичите завои и ти даваш много точно обяснение защо си струва. Силен стих!