На В.

Излетяха годините,
вярно, не всичките,
но с теб, по средата на пътя

стоим и се разлистваме
и съдбата осмисляме,
след неволната дълга разлъка.

Сякаш пак съм си същата,
смених само къщата
и дори - непораснала малко,

ти обаче си друг,
нечаровен и груб
и момчето отиде си - жалко.

Я купи си едно огледало,
виж какво е от теб оцеляло
и попитай : "Това ли бях аз?".

Репетирай отново
и със жест, и със слово -
за момчето от стария клас.

31 юли 1999г., София
Росица КОПУКОВА