Когато няма място за лъжи,
и хитрините паднаха по пътя,
и времето те връзва на конци,
и страхове от истини те кътят,

тогава пада се на колене,
така, както се пада за молитва,
защото във Всемира няма " не"
и всичко се заплаща как? Кармично.

Не се върви напред с тарикатлък.
Затворена врата е обяснима.
Животът се обръща на карък.
Е, радвай се сега, че мен ме има.

Все някой трябва да те отрази
такъв, какъвто себе си не виждаш,
навреме малко да те порази,
преди да станеш за света излишен.

7 февруари 2019г., София
Росица КОПУКОВА

Само временно с подобни средства може да се постигат частични успехи. Но в крайна сметка се стига до тотален провал. Дано това чудесно стихотворение, което казва толкова много, бъде прочетено от повече читатели. Поздравление, Роси!

няма място дори до Йовков и Елин Пелин. За световната литература да не говорим... Провинциален поет с регионално значение...