със вятъра, със сините вълни,
със птиците, поели във небето
по своя път и свои висини.

А аз обичам да поседна в здрача
под Витоша и едрите звезди.
Да помълчим и без да ни нагарча,
наситени с очи, да се простим.

И пак да се завърна аз при нея,
при тази много мъдра планина.
Не бих я заменила аз за кея,
където идва сетната вълна.

Не знам защо, но тя ми е любима.
Защото ми е родна, затова.
Тя от дете ме прави много зрима
с божествения път на вечността.

12 февруари 2019г., София - Симеоново
Росица КОПУКОВА