Всеки има своя красота,

важното е да я забележиш,
да гледаш на човека със душа,
очите си с лъжа да не замрежиш.

Защото паяжина сам плетеш
и в собствени илюзии попадаш,
щом някому ръката подадеш
и теб ще вдигне Господ, ако падаш.

Не виждаш ли самата красота,
ти сякаш Божия талант не виждаш.
А тя присъства живо по света,
недей във завистта да я зазиждаш.

Защото някъде ще заблести
и пак ще те опари, ако нямаш
за чужда висота добри очи
и сам самичък в себе си изгаряш.

13 февруари 2019г., София
Росица КОПУКОВА

ще е много трудно постижимо. Защото първо трябва да извървят пътя на нравствеността. Може би все пак единици да успеят. И дай Боже!

Гледаш през очите на мъдростта и изливаш слово върху листа. Благословена да си да продължаваш да имаш вдъхновение за това високо изкуство!

!!!!!!!!!!!