В деня извират капки светлина
под шапката на облачното време,
доброто настроение сега
не може просто никой да ни вземе.

С приятели. Събрали се души,
които искат всичко да си кажат,
небето няма да ни помрачи,
нито студът от днес ще ни откаже.

Приятни мигове на булевард.
Кафе.Усмивки.Радост.Споделеност.
И сред снега на моя хубав град
звучи една приятелска Вселена!

И думите намират пристан нов,
и отклик, и разбиране, утеха.
Светът ни се нуждае от любов
като от топла и желана дреха.


24 февруари 2019г., София
Росица  КОПУКОВА

От него се излъчва живителна топлота и образност. Имах нужда да прочета точно такава поезия в малките часове на нощта. Поздравявам те за красотата, която твориш, Роси!

Да имаш прекрасна нова седмица!

Ти винаги си се борила срещу подлите и ретроградни елементи в болното ни обществото. Чест ти прави! Като си помисля само колко много партийни секретари произведоха червените. Повече са от селяните на България. Затова тя си отива вече. Тежко ни и горко!