Постинг
02.03.2019 21:01 -
ПРЕДПРОЛЕТНО
Автор: rosiela
Категория: Изкуство
Прочетен: 798 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 02.03.2019 22:51
Прочетен: 798 Коментари: 2 Гласове:
-2
Последна промяна: 02.03.2019 22:51
Кокичетата в моя двор ме чакат,
стоят на студ, на сняг, на ветрове,
на групи са, навярно да се пазят
и шепнат си наум, без гласове.
Отворя ли вратата, ги погалвам,
и ги оставям двора да красят.
Да се възземат пак, където сварват,
и знак за нежност да ми дават пак.
След тях ще дойдат горски теменуги,
по- късно идват момини сълзи.
Едни цветя си тръгват, идват други
и красотата в двора ми пълзи.
Зеленината бавно се възражда
като повторна среща с вечността.
И тези дни в душите ни пораждат
надежди, придошли със пролетта.
2 март 2019г., София- Симеоново
Росица КОПУКОВА
стоят на студ, на сняг, на ветрове,
на групи са, навярно да се пазят
и шепнат си наум, без гласове.
Отворя ли вратата, ги погалвам,
и ги оставям двора да красят.
Да се възземат пак, където сварват,
и знак за нежност да ми дават пак.
След тях ще дойдат горски теменуги,
по- късно идват момини сълзи.
Едни цветя си тръгват, идват други
и красотата в двора ми пълзи.
Зеленината бавно се възражда
като повторна среща с вечността.
И тези дни в душите ни пораждат
надежди, придошли със пролетта.
2 март 2019г., София- Симеоново
Росица КОПУКОВА
вечността се реализира използвайки временното като повтарящ се мотив. Много красиво стихотворение и точно в предверието на най-красивия сезон - пролетта!
цитирайmissana написа:
вечността се реализира използвайки временното като повтарящ се мотив. Много красиво стихотворение и точно в предверието на най-красивия сезон - пролетта!
Търсене