/ РАЗКАЗ ПО ДЕЙСТВИТЕЛЕН СЛУЧАЙ /


Така се случваше в живота ми, че аз, дето и един ден не съм лежала в болница, благодаря ден и нощ на Бога за доброто си здраве, все ходех за други.
За бабите и дядовците - да помагам на родителите ми, за изпити и реферати по педагогика - ходех в психиатрии, да описвам поведението на болните с различни диагнози, за вестникарски материали - чак в Суходол стигнах, дето се лекуват алкохолиците, да се докосна до причините да стигнат дотук, после за родителите си - опознах детайлно "Пирогов" - как лекари, сестри и санитари тичат напред - назад по цял ден в спешните отделения на тази народна болница, Военномедицинска болница, Медицинска академия и къде ли не щеш...То не бяха билкари, то не бяха природолечители и екстрасенси. Все за другите.Ей сега наскоро влязох и в Онкологията да дам кураж на една приятелка, която трябваше да оперира гърдата от рак. И там не бях влизала, и там отидох.
Опознах страданията човешки отблизо и това ми помогна да не се самозабравя.
Има, милата, възрастни родители, те пищисани, помоли мен да дойда. Можеш ли да откажеш?
Отивам аз с нея, чакаме да я приемат, а от един кабинет излиза лекар - онколог и уведомява далеч по - млада жена за същата диагноза, дошла със съпруг, поне 15 години по - възрастен от нея.
Че като викна онзи ми ти мъж:-
- Как така рак на гърдата, докторе? Сигурен ли сте?
- За съжаление,- меко отговори докторът.
- Боже-е-е-е-е? И какво сега? Операция.
- Операция. Махаме гърдата. Като се излекува, правим пластика.
- Чуваш ли ма, жено, какво ми докара? А аз, глупакът, мислех, че като се оженя за по- млада жена, тя мене ще гледа, а не аз нея.
Ние мълчим и го гледаме. Нищо не казваме.
- То не пита - чу една възрастна женичка и се намеси. - И моята снаха е тука. Всичко е Божа работа.
- Защо на мен този късмет? Боже-е-е-е, защо на мен?.Отивам да пия кафе, докато ти кажат кога ще те приемат. Ти стой тук.
Тръгна той, пък се чукна малко изглежда, та се върна:
- А, ти искаш ли?
- Не, благодаря - тихо отговори жената.
Съпругът се понесе по коридора, а тя се просълзи.
- Недей, миличка , - тогава се осмелихме да се обадим с приятелката.
- И аз сбърках, че се омъжих за него. Оправя ли се, ще се махна. Той едва ли ще ми пречи.
Помълчахме.
- Ние със сестра ми сме от Видин. Но тя намери добър човек. Реших се и аз да се омъжа в София за този...Как го намерих и аз не знам, но ще изтърпя, докато се оправя.
- Дано, мила. Пожелаваме ти го.
- Бог да е с мен.После може пак да остана в столицата, но ще се разведа. Аз имам професия, ще се оправя.
Дойде ред приятелката да влиза. Разцелувах я и й пожелах късмет.

Кадемлия съм. Тя се оправи, на работа е вече.
Какво стана с младата жена не знаем, още се питаме и я благославяме да оцелее в този живот.


3 март 2019г., София
Росица  КОПУКОВА

Баща ми /бог да го прости/ бе онколог и патоанатом. Животът му премина в тази болница. Той ме вземаше всеки ден със себе си и изкарах немалък стаж там. Нагледах се на всякакви случаи. След 10 ноември 1989г. започнаха безочливо да поставят диагноза рак на гърдата, дори и в случай на доброкачествени образувания. Причината е, че печелят от операциите. Маса жени на възраст м/у 30 и 40г. останаха в резултат без гърди, заменени с пластика. Ще споделя и нещо, което на мнозина ще прозвучи невероятно, но в тази болница през най-студените зимни дни се отопляваха като горяха в печките женски гърди. Те са мастна тъкан и печката бумти и загрява помещенията до рекордни температури.
Намериха му цаката и на безплатното отопление. Българинът е много изобретателен в това отношение.