Когато ти е тъжно до полуда
и, струва ти се, всичко губи смисъл,
тогава нещо непредвидено се случва,
разбираш, за какво те е орисал

сам Бог, преди да дойдеш на Земята,
а тук, за жалост, не е само радост,
да вземеш своя дан от патилата
и, въпреки, да продължиш до крайност.

Да носиш бреме, без да ти е тежко,
да носиш чужди грижи като свои,
да смислиш ясно що е то човешко
и да пътуваш в земните завои.

И да не се предаваш. Има още
какво да те научи теб живота.
В останалите бъдни дни и нощи
те чакат изненади, чакат бродища.

6 март 2019г., София
Росица КОПУКОВА

И да не се предаваш. Има още
какво да те научи теб живота.
В останалите бъдни дни и нощи
те чакат изненади, чакат бродища

И аз я обичам много.

Спокойствие не ни е дадено тук - на Земята. Звани сме за дела, които трябва да свършим. Само Бог знае и контролира целия пъзел. Поздравление, Роси!

винаги намираш най-точните думи.

което прави и народният поет Гагаузин Графоман- насмучи се до посиняване и ще ти стане весело.

За него поезията е като голямата нужда. Става сутрин и влиза в нужника. За да изпразни червото. След това се втурва към компютъра, за да изцвъка ежедневното си стихче.