Аз имам своя дял от самотата
за творчество, за песен или стих,
да приобщя в душата си земята,
небето, слънцето, простор, мечти.

Отворя ли вратата - там е друго,
денят е разнолик, нахлува в мен
и, без да имам някаква заслуга,
подготвя сякаш новият рефрен.

Творецът и без самота не може,
тя ражда на спокойствие това,
което той накрая ще положи
като подарък ,смислен , от слова.

24 март 2018г., София
Росица КОПУКОВА

"Творецът и без самота не може,
тя ражда на спокойствие това,
което той накрая ще положи
като подарък ,смислен , от слова."

Перфектен стих!