Приплъзва чудна вечерта през март
и София е мъдра като песен,
и зазвучава всеки тротоар
под благостта на свода й небесен.

Изкуството отвсякъде врати
отваря и те кани най-любезно.
Градът от разнородност пак кипи
и прави пак животът интересен.

Един прекрасен, много топъл град,
където аз, родът ми сме родени,
където се събира малък свят
и част от необятната Вселена.

Където софиянци са добри,
от векове били са те такива.
И тази вечер София искри,
и за доброто да остане жива.

25 МАРТ 2019Г., СОФИЯ
Росица КОПУКОВА

и твоето стихотворение, което я възпява така топло и хубаво, Роси!

една гарсониерка на Вацето и Чучето и да приюти тези изтъкнати, мастити творци в София. Та да ни учат тук на ум и разум.

три пъти обиран, но си седи у Владая по селски, дето им е барачката. Тя обаче не е балък като Пиеро Даскалов да кани Чучелото в маломерното апартаментче и той да й навърта сметки.