Началото на любовта е знак,
който при мене идва от безкрая,
усмивка и привличане, и такт,
който струи така...като омая.

Нататък следват доста кривини,
а аз не мога дълго да прощавам,
от тези съм наистина жени,
които знаят да се оценяват.

И с моите представи за морал
постъпките, добре изопачени,
приключвах доста и дори без жал
и ставах честичко...окаменена.

Във пропасти не се премятам аз,
на чувства, на емоции и рани,
при мене Бог отсича този час,
когато други пътища са звани.

Кармични много идващи души.
Стар дух съм с мисията да спасявам.
Дотам, додето само Бог реши,
аз тука удивителна поставям!

Получа ли такъв небесен знак,
че любовта потича в мойте вени,
какъв финал ще се развие пак
се питам, в чувствата новородени?!

6 април 2019г., София
Росица КОПУКОВА