Някъде, след младите години,
времето бележи върхове,
изживяваме в небесно синьо
нови полети и светове.

Някъде се борим за напредък,
всеки според своя светоглед
и не искаме да сме последни,
да сме просто номерче поред.

И когато навъртим години
и осмислим нашия живот,
виждаме, че в небесата сини
имали сме и погрешен ход,

нещо сме получили, платили,
всичко има своята цена,
но сами не сме се наранили,
ако сме живели в  светлина.


12 април 2019г., София
Росица  КОПУКОВА

нямаше и върхове да има. С монотонност платото ще тъпчем.
Светлината няма как да е константа. А в тъмата спим или летим.

Но както казва Едуард Бернщайн: "Целта е нищо - движението е всичко!". И ако го перифразираме: Важен е стремежът ни към верен ход, дори и самите ние да сме грешен ход на Създателя. Ти си го казала перфектно, Роси:

"...сами не сме се наранили, ако сме живели в светлина."

Силен и мъдър стих - поздравление!

Да нямаш погрешен ход в ежедневието.

Поне ще се стремя към този идеал.