От миналото ли възкръсна или аз
така съм те запомнила - прекрасен,
запълваш настоящия ми час
на мъж чаровен, и на мъж опасен.

Развеселяваш ме като преди
и подмладяваш мислите ми днешни.
Защо до днес жена не те плени
и ти не стана женен и прилежен?

Ще си отпием чашата с кафе
и пак ще си поемем - всеки в пътя.
Аз знам, че твоят глас от кадифе
обречен е да води до разлъка.

И питаш как го знам? О, просто нюх.
Прекрасните и ничии ги схващам.
За трайното имам очи и слух,
а мнимото - любезно го отпращам.

16 април 2019г., София
Росица КОПУКОВА