Не живея ден за ден,
не живея час за час,
знам, че моят ден рожден
е планиран с Божа власт,

с мисия пристигам тук,
програмирана докрай,
като отработен звук
от Великия безкрай.

Вечно времето лети,
вечно имам своя цел,
нямам кошче за мечти
във житейски акварел.

Във минутите творя,
някъде, по своя път,
денем мирно да стоя
в някакъв забравен кът

или в кръчма на купон,
хич не ме търсете там,
аз сама съм обертон,
разум, сила, дух и плам.


30 април 2019г., София
Росица КОПУКОВА

"или в кръчма на купон, хич не ме търсете там,
аз сама съм обертон, разум, сила, дух и плам."

Браво, Роси! Отлично казано. Но зная аз един, който не излиза от варненските кръчми. А напоследък и от софийските!

провинциалните измекяри веднага се домъкват и ти турят убогия си палец. Смешни и жалки креатури...

Правилно, Роси. Разумните хора живеят с перспектива и гледат напред, някои дори с години. За мен е добре година за година да планирам целите си.
Поздрави!

усетих го отдавна.