Спри пред камъка. И му се поклони.
Той е много ценен във живота.
Той основите навсякъде държи,
той навсякъде си има квота.

Неподвластен, твърд във вечността,
само на едничко се поддава -
на водата и на нежността,
тя го обли, там не устоява.

Камъкът. За сграда и за гроб,
и за мост на пътниците земни,
и за стълб, за паметник на сноб
или на герой от страшни бездни,

надживял смъртта от векове,
камъкът бележи паметта му.
От пръст по - здрав! От гръм и ветрове
по-смислен, по- велик и по-юначен!

1 май 2019г., София
Росица КОПУКОВА

Рядко мъдър и неочакван стих, който е като крайъгълен камък - безценен и според Иисус!

"Спри пред камъка. И му се поклони. Той е много ценен във живота.
Той основите навсякъде държи, той навсякъде си има квота.
Неподвластен, твърд във вечността, само на едничко се поддава -
на водата и на нежността, тя го обли, там не устоява.
Камъкът. За сграда и за гроб, и за мост на пътниците земни,
и за стълб, за паметник на сноб или на герой от страшни бездни..."

Без всякакво преувеличение, тези редове са гениални!

Написано от теб, има особена стойност. Жив и здрав да си, Младене ,и да не секваш да твориш.

Дай боже, Младене, да не ни напуска.

Поздравления за великолепното стихотворение!
Силата и здравината на камъка, неговата устойчивост, неговата памет - всичко онова, което го прави неподвластен на времето и неговите превратности!
Поздрави, Росе!