тъй както столичанка подобава,
за мен е приказен курортен свят,
който аз не обрекох на забрава.

И помня Яворовата тъга,
минавайки, захласната в морето,
събрана в паметника край брега,
така далечен, вън от битието.

Друг ритъм, друга мека топлота
от хората излъчваше се, помня.
И ще се върна в тоя къс земя
по-смислена, дълбока и обзорна.

2 май 2019г., София
Росица КОПУКОВА