Да ви призная, що неща аз премълчавам
и не защото просто съм страхлива,
говоря с тези, дето много означават
за мойто "аз" и в диалог ме бива.

Да ви призная, често отминавам
лица, които ми трептят фалшиво,
дори любезно да ги поздравявам,
за мене те са незабележими.

Опасно е, когато казвам всичко
и, изненадани, не ще и възразите,
и, падате така, душевно ничком,
и между нас мостовете са сринати.

Но топло е, когато има истина
и вярност в мойте искрени приятелства,
над преходните дни синеят чисти
и Дяволът не прави посегателства.

Не че не иска, но не може никога
да омърси душите ни красиви,
това че премълчавам, то отлита,
а споделеното остава живо.

7 май 2019г., София
Росица КОПУКОВА