Завистта - добър ориентир,
че вървиш във вярната посока,
с нея никога не си във мир,
бездната е винаги дълбока.

Щом те хули или пък мълчи
значи много силно се терзае
и това веднага й личи,
ти го знаеш, но и тя го знае.

Аз държа на хората с талант
чуждия талант да оценяват.
Завистта е дребен Росинант,
винаги родена за забрава.

Над куража да вървиш напред
тя не може пътя да засенчи,
тя потъва в кофите за смет
с редкия късмет да е обречена.

8 май 2019г., София
Росица КОПУКОВА

Двамата с теб познаваме един такъв, Роси. Бих казал - клиничен случай! Към него причислявам и цялата му свита - капричоси на Гоя. Нито една от тези фигури не излъчва духовност, а само пълна уродливост. Между тези хора има дори освидетелствани психически. И си абсолютно права в безпощадно точния си стих, че усилващият се насрещeн вятър на завистта е критерий за твореца, че е на прав път и че регистрира постижения! Поздравявам те за поетичните прозрения в стиха ти и за начина, по който те са поднесени!

освен за свалени рокли, блузи и гащи, ти прочете ли нещо смислено напоследък от въпросния. Обаче, както казва Апостолов, така е с мекичките, имат си драма голяма.
Пък нали пада и "табула раза", не може нищо сносно да измисли.

със стихове и разкази. Малко се опасявам, че ще има побъркали се, но здраве да е.

пак са ти отпрали 5 червени палеца... Това за какво ли говори?...