Този свят ще ми е вечно малък,

искам да го обикалям още,
шише водичка, някой сладък залък
и летяща в светли дни и нощи.

Все не ми достигат висините
да разгледам този свят обстойно,
все не ми достигат красотите,
разговори с хора непритворни.

Мир да има. Друго не приемам,
всеки е дошъл по Божа воля,
не на друг животът да отнема,
а да бъде радостен, се моля.

Никак не ми пасват на душата
хорските страдания, не искам,
всичко дадено е на Земята
и достатъчно за обич истинска.

9 май 2019г., София
Росица КОПУКОВА

можем да си пожелаем само хубави неща - мир преди всичко, по-малко страдания!
Макар и всички ние - европейците, да знаем, че понастоящем живеем в мир благодарение смъртта на милиони. Много хубав и светъл стих, Роси. Съответстващ на големия празник! Поздравление!

цапни няколко чамовици, публикувай скандален стих, изрепчи се в Мрежата и напсувай някого. Тогава ще ти олекне. Гарантирано, защото така правят живите класици на българската литература.