Отново заваля, и този нов порой
Донесе дъх на кестени цъфтящи.
Донесе дъх на нежност и покой,
И пак тревожи той души незрящи.

О, мой порой, отколешен другар
На вечните изгубени поети.
Отново ставаш ти свидетел стар
Все на души, от суета обзети.