И тука, на земята, е красиво,
макар да казват в Рая да е по,
признавам, не обичам всичко живо,
особено роденото за зло.

Вървя с дълбоката си вяра в Бога
и гоня цели, губя се в мечти,
и само той спасява ме в тревога
и дава ми небесни висоти.

И само той ме учи да живея
без да изпадам в крива суета.
Дал ми е всичко и да богатея
желая в обич и в човечността.

Старая се да изговарям думи,
които значат нещо в този свят.
И светли хора в земните ми друми
аз търся с мене редом да вървят.


Каквото и да кажа - ще е малко
за благодарност - Господ бди над мен.
Да свети слънцето за всеки ярко
и мирен да е бъдният ни ден.

20 май 2019г., София
Росица  КОПУКОВА

Квинтесенцията на живота!

Три толкова важни неща. Благодаря ти, че ги припомняш с хубавото си стихотворение, Роси!

си на чаршафа с манафа и поркаш яко- до зори.