Когато е любов, любов е.
Достига до нивото на дъгата.
Дори след буря, скършила земята,
възкръсва с благослов нагоре.

Когато искам някого, го искам.
Способен е да литне до звездите,
защото чувства слаби не разплисквам
и никога не го оставям в ниското.

Когато е желание - е вечно.
Не дай си Боже да не се оправи
в пътеките от обич и далечност.
Тогава просто сам ще се остави,

аз ще си тръгна някъде по друма,
и новите посоки ще открия.
Бъди дъга, дори след дъжд от думи,
с които няма нужда да се крия.

4 юни 2019г., София
Росица КОПУКОВА